ЗАКОН ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ

Обн. ДВ. бр.86 от 1 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.16 от 27 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.108 от 10 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г.

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Този закон урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат за продуктите, посочени в приложение № 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Законът има за цел да създаде условия за възстановяване и развитие на лозаро-винарския сектор, за повишаване качеството на вината, напитките и продуктите, произведени от грозде или вино, чрез въвеждане на система от мерки, регулиращи процесите на тяхното получаване, производство и търговия.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министърът на земеделието и горите съвместно с Националната лозаро-винарска камара изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в страната.

(5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министърът на земеделието и горите съвместно с министъра на икономиката и енергетиката осъществяват държавната политика в лозаро-винарския сектор.

Глава втора.

КАТЕГОРИИ, ВИДОВЕ, ТИПОВЕ ВИНА

Чл. 2. (1) Виното е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Вината са бели, розови (розе) и червени и се определят в категории, видове и типове.

Раздел I.

Категории вина

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Вината са две категории: трапезни и качествени, произведени в определен район.

Трапезни вина

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Трапезно е виното, което е произведено от грозде от препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози, има естествено алкохолно съдържание най-малко 7,5 обемни процента, действително алкохолно съдържание най-малко 9 обемни процента и общо алкохолно съдържание не повече от 20 обемни процента за вината, получени без повишаване на естественото алкохолно съдържание, и съдържа титруеми киселини, изразени като винена киселина, най-малко 3,5 грама на литър.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредбата по чл. 24, ал. 1 разрешени или препоръчани сортове лози.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Допуска се използването на географско указание за означаването на регионално вино, представляващо купаж от вина, произведени от грозде, произхождащо от различни лозарски райони, при условие че 85 на сто от гроздето произхожда от лозарския район, чието име носи съответното регионално вино.

(3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Регионалните вина се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и горите при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За утвърждаване на регионални вина по ал. 3 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Географското указание, използвано при означаването на регионално вино, трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Традиционно наименование може да бъде използвано като географско указание на определен лозарски район.

Чл. 7. Министерският съвет приема наредба за правилата и изискванията за производството на регионални вина.

Качествени вина произведени в определен район (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Качествено вино, произведено в определен район, е виното, което произхожда от определен лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното, и което е получено, обработено в определения район, микрорайон или масив. Неговите качества или съществени характеристики се дължат основно или изключително на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Производителите на качествени вина, произведени в определен район, не могат да преотстъпват правата си на ползватели на наименованието за произход на трети лица, които не са вписани като ползватели на наименованието за произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Географските наименования, използвани при означаването на качествените вина, произведени в определен район, се свързват с определения лозарски район, от които произхождат. Традиционно наименование може да бъде признато като географско наименование на определен район, микрорайон или масив по начин и по ред, определени в наредбата по ал. 11.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Имената на определените райони, микрорайони или масиви се използват при условията, определени в наредбата по ал. 11.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Районът, микрорайонът или масивът, чието име се използва за означаване на качествени вина, произведени в определен район, подлежи на задължително определяне от министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице, като се вземат предвид елементите, които оказват влияние върху качеството на вината, и особено климатът, изложението, съставът и свойствата на почвата и подпочвата. Районът, чието име се използва за означаване на качествени вина, произведени в определен район, се определя по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съгласувано с Националната лозаро-винарска камара.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Специфичните условия, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, като се вземат предвид традиционните условия за производство, се определят от следните елементи:

1. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) нанесен на картата на лозята район, микрорайон или масив;

2. (доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) разрешени и препоръчани сортове лози, определени за съответния район в наредбата по чл. 24, ал. 1;

3. агротехнически мероприятия;

4. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) методи за технология на производство на вино;

5. минимално естествено алкохолно съдържание;

6. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) добив от хектар;

7. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) резултати от физико-химични и микробиологични анализи и органолептична оценка;

8. (нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) съотношение между произведено количество грозде и произведено количество вино.

(7) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Всяко качествено вино, произведено в определен район, се означава с контролен номер при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 11.

(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За осъществяване на процедурите по очертаване на райони за производство на качествени вина и утвърждаване на качествени вина министърът на земеделието и горите назначава Комисия по качествените вина в състав: по един представител на регионалните лозаро-винарски камари, трима представители на Националната лозаро-винарска камара, петима представители на Изпълнителната агенция по лозата и виното и представител на дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" на Министерството на икономиката и енергетиката. В състава на Комисията по качествените вина могат да се включват и представители на други организации и специалисти със съвещателен глас.

(9) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Поименният състав на комисията по ал. 8 се определя със заповед на министъра на земеделието и горите.

(10) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За осъществяване на дейностите по ал. 1 - 7 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(11) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за условията, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване.

(12) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Въз основа на данните за местоположението, границите, размерите и другите характеристики на районите, микрорайоните или масивите се създават специализирани карта, регистър и информационна система за лозята. Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(13) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За утвърждаване на качествени вина по ал. 5 и за издаване на контролен номер по ал. 7 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такса.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Качествените вина, произведени в определен район са:

1. качествени вина с гарантирано наименование за произход;

2. качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Качествените вина с гарантирано наименование за произход са вината, определени в чл. 8. Условията, на които те трябва да отговарят, се уреждат в наредбата по чл. 8, ал. 11.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Качествените вина с гарантирано и контролирано наименование за произход са вината, определени в чл. 8 и които притежават установена известност. Условията, на които трябва да отговаря всяко вино с гарантирано и контролирано наименование за произход, се определят в наредбата по чл. 8, ал. 11.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Наименованията за произход на качествените вина, произведени в определен район, и географските указания за регионалните вина могат да се използват единствено за означаване на вина, които отговарят на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му.

Раздел II.

Видове вина

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Вината са три вида: тихи, шумящи и специални.

Чл. 11. Тихи са вината, при които съдържанието на въглеродния диоксид не превишава 2 грама на литър.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Шумящи са вината, които в резултат на първична или вторична алкохолна ферментация или чрез добавяне на въглероден диоксид се характеризират с отделяне на въглероден диоксид при отваряне на съда, в който се съхраняват. Шумящите вина са пенливи и искрящи.

(2) Министерският съвет приема наредба, с която урежда правилата за производството на пенливи и искрящи вина и реда за използване на разрешените подслаждащи средства, ароматни и вкусови добавки.

Чл. 13. (1) Специални вина са: ликьорните вина, ароматизираните вина и благородно сладките вина.

(2) Министерският съвет приема наредба за разновидностите специални вина и правилата за тяхното производство.

Пенливи вина

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливите вина са естествено пенливи и пенливи-газирани.

(2) Естествено пенливите вина са вина, получени в резултат на първична или вторична алкохолна ферментация на прясно грозде, на гроздова мъст, на вино, годно за производство на трапезно вино, на трапезно вино, на качествено вино от определен район и на вносно вино. Те се характеризират с отделянето на въглероден диоксид - резултат изключително от алкохолна ферментация, като налягането на въглеродния диоксид в затворени съдове при температура 20 градуса С не може да бъде по-ниско от 3 бара.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливите-газирани вина се получават само от трапезни вина. Те се характеризират при отварянето на бутилката с отделянето на въглероден диоксид - резултат изцяло или частично от добавянето на въглероден диоксид, като налягането му в затворени съдове при температура 20 градуса С не може да бъде по-ниско от 3 бара.

(4) При производството на пенливи вина е допустима употребата на захароза, винен дестилат, естествени ароматни и вкусови добавки и/или извлеци от тях при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 12, ал. 2.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Пенливите вина могат да бъдат категоризирани като качествени вина, произведени в определен район при условията на наредбата по чл. 8, ал. 11.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливи качествени вина, произведени в определен район не могат да се произвеждат от и с участието на вносни вина.

Искрящи вина

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Искрящите вина са естествено искрящи и искрящи-газирани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Естествено искрящи вина са вината, получени от трапезни вина, от качествени вина, произведени в определен район или от продукти, годни да дадат трапезни или качествени вина, произведени в определен район, имащи естествено алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента, като налягането на въглеродния диоксид в затворени съдове при температура 20 градуса С не е по-малко от 1 бар и не е повече от 2,5 бара.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Искрящи-газирани вина са вината, получени от трапезни вина, от качествени вина, произведени в определен район или от продукти, годни да дадат трапезни или качествени вина, произведени в определен район, имащи естествено алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента, като налягането на въглеродния диоксид - резултат от неговото пълно или частично прибавяне, в затворени съдове и при температура 20 градуса С не е по-малко от 1 бар и не е повече от 2,5 бара.

(4) При производството на искрящи вина е допустима употребата на захароза, винен дестилат, естествени ароматни и вкусови добавки и/или извлеци от тях при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 12, ал. 2.

Ликьорни вина

Чл. 16. (1) Ликьорни са вината, получени от прясна или частично ферментирала гроздова каша или гроздова мъст, или вина, или комбинации от тях с добавка на етилов алкохол от земеделски произход или винен дестилат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Ликьорните вина имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 15 обемни процента, но непревишаващо 22 обемни процента, и общо алкохолно съдържание не по-малко от 17,5 обемни процента, с изключение на някои качествени ликьорни вина, произведени в определени райони, посочени в наредбата по чл. 8, ал. 11.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Ликьорните вина могат да бъдат категоризирани като качествени вина, произведени в определен район при условията и по реда на наредбата по чл. 8, ал. 11.

Ароматизирани вина

Чл. 17. (1) Ароматизирани вина са вината, чийто органолептичен характер е оформен чрез ароматизиране с естествени ароматизиращи вещества и/или с естествени ароматизиращи композиции, и/или с билки и подправки, включително извлеци от тях, и/или с вкусови продукти, и/или с комбинации от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Ароматизираните вина имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 14,5 обемни процента, непревишаващо 22 обемни процента, и общо алкохолно съдържание, равно или повече от 17,5 обемни процента.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

(4) Към ароматизираните вина се допуска добавянето на въглероден диоксид.

(5) Ароматизираните вина се приготвят от вино и/или прясно спиртована гроздова мъст или вина с добавка на етилов алкохол от земеделски произход и подслаждащи средства.

(6) Като подслаждащи средства по ал. 5 могат да се използват полубяла и бяла захар, рафинирана бяла захар, декстроза, фруктоза, сироп от глюкоза, течна захар, сироп от инвертирана захар, ректифицирана концентрирана гроздова мъст, карамелизирана захар, мед, захар от рожкови, както и всички други естествени захаросъдържащи субстанции, които имат аналогичен ефект на горните продукти.

(7) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Ароматизирана напитка на основата на вино е напитка, получена от вино, към което са добавени ароматизиращи субстанции със или без добавка на гроздова мъст, и с действително алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и не повече от 14,5 обемни процента.

(8) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Ароматизирана напитка на основата на вино може да бъде означена с наименованието "пелин", ако е произведена в България по специална технология. В билковата смес, използвана при производството на "пелин", делът на билките от рода "пелин" е не по-малък от 20 процента тегловно.

Благородно сладки вина

Чл. 18. (1) Благородно сладки вина са вината, чиято изходна суровина е най-малко 85 на сто добре узряло завехнало грозде или нападнато от благородна плесен Botrytis Cinerea, получени от гроздова мъст с начално минимално естествено захарно съдържание 212 грама на литър, като ферментацията е спряна чрез добавянето на етилов алкохол, винен дестилат или други разрешени енологични практики.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Със специфичното традиционно означение "благородно сладко вино" се означават качествени вина, произведени в определен район, произведени при условията и по реда на наредбата по чл. 8, ал. 11.

Раздел III.

Типове вина

Чл. 19. Типът на вината се определя от съдържанието на остатъчна захар.

Захарно съдържание на тихите вина

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Тихите вина са:

1. сухи - със захарно съдържание до 4 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 9 грама на литър, при условие че то не надвишава съдържанието на титруеми киселини във виното с 2 грама на литър;

2. полусухи - със захарно съдържание от 4 до 12 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 18 грама на литър, при условие че съдържанието на титруеми киселини, изразено в грамове на литър, събрано с числото 10, не надвишава захарното съдържание на виното;

3. полусладки - със захарно съдържание от 12 до 45 грама на литър;

4. сладки - със захарно съдържание над 45 грама на литър.

Захарно съдържание на пенливите и искрящите вина

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливите и искрящите вина са:

1. (нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) брют натюр - със съдържание на захар до 3 грама на литър;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) екстра брют - със съдържание на захар до 6 грама на литър;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) брют - със съдържание на захар под 15 грама на литър;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) екстра сухи - със съдържание на захар от 12 до 20 грама на литър;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) сухи - със съдържание на захар от 17 до 35 грама на литър;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) полусухи - със съдържание на захар от 33 до 50 грама на литър;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) сладки - със съдържание на остатъчната захар над 50 грама на литър.

(2) При положение че съдържанието на остатъчна захар във виното позволява използването на две от определенията за типове вина по ал. 1, производителят или вносителят може да използва само едно по свой избор.

Глава трета.

УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 16 ОТ 2004 Г.)

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа лозарски регистър и информационна система за управление и контрол на лозаро-винарския потенциал.

Декларации за реколта, производство и стокова наличност (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Всяка година производителите на грозде, което е предназначено за производство на вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното произведените количества грозде от последната реколта, включително количеството грозде, предназначено за семейна консумация.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Всяка година производителите на вино декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното произведените количества вино и гроздова мъст през последната реколта, включително количествата, произведени на ишлеме и за семейна консумация.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Всяка година производителите на вино и гроздова мъст и лицата, извършващи търговия на едро с вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното съхраняваните от тях количества вино и гроздова мъст от последната и предходните години. Внесените количества вино и гроздова мъст в Република България подлежат на деклариране пред съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното от техните вносители.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Декларациите по ал. 1 и 2 се подават ежегодно най-късно до 10 декември. Декларацията по ал. 3 за съхраняваните към 31 юли количества гроздова мъст и вино се подава ежегодно най-късно до 20 август. Формата, съдържанието и редът за подаване на декларациите по ал. 1, 2 и 3 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 3.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.)

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Винарската година за продуктите по чл. 1, с изключение на спиртните напитки, започва на 1 август всяка година и завършва на 31 юли следващата година.

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Началото на гроздобера за всеки отделен сорт грозде и за всеки отделен лозарски микрорайон се обявява със заповед на кмета на общината по предложение на териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното съобразно състоянието на реколтата и зрелостта на гроздето, като се вземат предвид исканията на регионалната лозаро-винарска камара и на производителите на грозде и вино.

Очертаване на лозарските стопанства и вписването им в регистър (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (1) Очертаване на лозарските стопанства се извършва чрез създаване на специализирани карта, регистри и информационна система за лозята.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа регистър на лозарските стопанства при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 23, ал. 2.

(2) Физическите и юридическите лица, производители на винено грозде, са длъжни да регистрират в Изпълнителната агенция по лозата и виното управляваните от тях лозарски стопанства.

(3) За регистриране на лозарско стопанство лицата по ал. 2 подават заявление в съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното, на чиято територия се намира лозарското стопанство или най-голямата обща площ на имотите, заети с лозови насаждения. Към заявлението се прилагат:

1. справка-декларация по образец, издаден от Изпълнителната агенция по лозата и виното, за местонахождението на лозовите насаждения;

2. оригинал на удостоверение за актуално състояние - за юридическите лица;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) копие от удостоверение за регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - за лицата, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите;

4. (нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) копие от документ за собственост или за право на ползване на имотите, включени в лозарското стопанство.

(4) При установяване на непълноти и/или неточности в подадените документи съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното в 7-дневен срок уведомява писмено заявителя.

(5) Заявителят е длъжен да отстрани допуснатите непълноти и/или неточности в 14-дневен срок след получаване на уведомлението.

(6) Изпълнителната агенция по лозата и виното вписва лозарските стопанства в регистъра в 14-дневен срок от подаване на документите или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите.

(7) Всяко лозарско стопанство се вписва в регистъра по ал. 1 с индивидуален идентификационен номер.

(8) Идентификационният номер по ал. 7 се състои от 11 цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората - номера на териториалното звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма - кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място в землището, в което се намират лозарските имоти, от осма до единадесета - пореден номер на вписването.

(9) Физическите и юридическите лица, управляващи регистрирани лозарски стопанства, са длъжни в 30-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата по ал. 3, както и промяна в структурата на лозарското стопанство да ги заявят пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното по месторегистрация на лозарското стопанство.

(10) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За извършване на служебна регистрация на лозарските стопанства Изпълнителната агенция по лозата и виното изисква следните документи:

1. регистри на лозарските имоти към картата на възстановената собственост, заверени от общинските служби "Земеделие и гори";

2. кадастрални регистри на лозарските имоти по кадастралната карта за населените места с прекратена поддръжка на картата на възстановената собственост от общинските служби "Земеделие и гори" след одобряване на кадастрална карта за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, заверени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър;

3. регистри към одобрените планове на новообразуваните имоти за лозовите насаждения, попадащи в земите по § 4 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, заверени от съответната общинска администрация.

(11) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Когато след извършена проверка на място Изпълнителната агенция по лозата и виното констатира, че физическо или юридическо лице - производител на винено грозде, не е регистрирало управляваното от него лозарско стопанство, Изпълнителната агенция по лозата и виното го регистрира служебно и го вписва в регистъра по ал. 1. В този случай за дата на регистрация на лозарското стопанство се смята датата на връчване на уведомлението.

Правна уредба на засаждането, презасаждането, присаждането и изкореняването на лозята

Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишен чл. 23а - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) В Изпълнителната агенция по лозата и виното се създава Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози (Национален резерв).

(2) Засаждане на винени сортове лози се извършва след придобиване на право на засаждане на нови лозя, след изкореняване и възникване на право на презасаждане или след придобиване на право на засаждане от Националния резерв.

(3) Правото на засаждане на нови лозя не може да се прехвърля или преотстъпва на трети лица.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Лозя, засадени в нарушение на разпоредбите на този закон и нормативните актове по неговото прилагане, подлежат на изкореняване. Изкореняването на лозята се извършва с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(5) Забранява се предлагане на пазара на грозде, вино и продукти от грозде и вино, които са произведени от лозя, засадени в нарушение на този закон и нормативните актове по неговото прилагане.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя, попълването и управлението на Националния резерв.

(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За придобиване право на засаждане на нови лозя, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси.

Класифициране на винените сортове лози

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Разрешени за отглеждане са винените сортове лози, които са класифицирани като: препоръчани, разрешени и временно разрешени. Министерският съвет урежда с наредба правилата за класифициране на винените сортове лози.

(2) Класифицирането на винените сортове лози се извършва на базата на лозарски район.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) На територията на страната се разрешава засаждането, презасаждането и присаждането само на препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози. За експериментални цели, за научни изследвания, при извършване на селекционна работа и при производство на вегетативен размножителен материал, предназначен за износ, с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното се допуска засаждане, презасаждане и присаждане и на други сортове лози.

(4) Прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младите вина в процес на ферментация и вината, получени от грозде на некласифицирани по реда на ал. 1 сортове лози, могат да бъдат използвани единствено за производство на дестилат, за получаване на оцет и за семейна консумация на производителя.

Производство на екологично грозде и контрол

Чл. 25. Условията за производство на екологично грозде и на вино, получено от екологично грозде, използването на термина "екологично" при етикетирането, в търговските книжа и документи, при опаковането и рекламата на продуктите, както и техният контрол се уреждат с наредба на Министерския съвет за условията за производството, означаването, търговското представяне и контрола на непреработени и преработени екологични земеделски продукти.

Глава четвърта.

ПРАВИЛА ОТНОСНО ЕНОЛОГИЧНИТЕ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ

Раздел I.

Общи положения

Разрешени енологични практики

Чл. 26. (1) За получаването на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производството на трапезно вино, шумящи вина и специални вина могат да се използват само разрешени енологични практики и обработки. Министерският съвет приема наредба за разрешените енологични практики, обработки и за контрола на тяхното извършване.

(2) При условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1, може да се забрани прилагането на някои енологични практики и обработки, както и в резултат на технологичен прогрес и световния опит да се включат нови или да се променят установените стойностни граници на приетите енологични практики и обработки.

(3) Не се разрешава разреждането и добавката на вода в посочените по ал. 1 продукти.

(4) Не се разрешава купажирането на трапезни вина помежду им, на качествени вина от определен район помежду им, на вносни вина помежду им, на трапезно вино с вино, годно за производство на трапезно вино, ако един от продуктите не отговаря на изискванията на този закон или на наредбата по ал. 1.

(5) Не се разрешава купажирането на гроздова мъст или трапезно вино, при производството на които са използвани разрешени енологични практики, с гроздова мъст или трапезно вино, при получаването на които са използвани неразрешени енологични практики и обработки.

(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Не се разрешава купажиране на бели и червени вина.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Не се разрешава понижаване на съдържанието на серния диоксид и на сулфатите с химически средства.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Не се разрешава производството на гроздова мъст и вино от стафиди и от концентрирана гроздова мъст.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него лице съвместно с министъра на здравеопазването може да разреши за експериментални цели използването и на други енологични практики и обработки, различни от установените с наредбата по чл. 26, ал. 1, при условие че срокът на използването им не е по-дълъг от 3 години, количествата за експериментални цели за всеки отделен експеримент не надвишават 200 хил. литра годишно и тези количества не са предназначени за износ.

Раздел II.

Обогатяване на лозаро-винарските продукти

Повишаване и намаляване на естественото алкохолно съдържание

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Повишаването на естественото алкохолно съдържание може да се извърши максимално до 2 обемни процента:

1. на прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация може да се извърши само чрез добавянето на захароза, концентрирана гроздова мъст или концентрирана ректифицирана гроздова мъст;

2. на гроздовата мъст може да се извърши чрез добавянето на захароза, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст или чрез частична концентрация;

3. на виното, годно за производство на трапезно вино, и на трапезното вино може да се извърши чрез частична концентрация със студ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Условията и редът за употреба на захароза, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст за повишаване на естественото алкохолно съдържание на гроздето, на гроздовата мъст, на частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация, подслаждането на трапезните вина и на вносните вина, както и контролът по извършването на тези манипулации се уреждат с наредбата по чл. 26, ал. 1.

Повишаване и намаляване на киселинното съдържание

Чл. 29. (1) Може да се повишава и намалява киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация и на виното.

(2) Повишаването на киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация може да се извърши максимално до 1,5 грама на литър, изразено като винена киселина, а на виното - максимално до 2,5 грама на литър, изразено като винена киселина.

(3) Намаляването на киселинното съдържание на вината може да се извърши максимално до 1 грам на литър, изразено като винена киселина.

Повишаване и намаляване на естественото захарно съдържание и на киселинното съдържание

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Не се разрешава повишаване на киселинното съдържание и повишаване на захарното съдържание, както и повишаването и намаляването на киселинното съдържание на един и същи продукт, освен при неблагоприятни природно-климатични условия и с разрешение на министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1.

Условия за подслаждане и концентрация на вината

Чл. 31. (1) Не се разрешава подслаждането на трапезните вина, когато прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация, виното, годно за производство на трапезно вино, или самото трапезно вино са били обект на една от манипулациите, посочени в чл. 28.

(2) Разрешава се подслаждането на трапезните вина, при условие че продуктите по ал. 1 не са били обект на някоя от манипулациите, посочени в чл. 28, и подслаждането се извършва с помощта на концентрирана гроздова мъст, на концентрирана ректифицирана гроздова мъст или на гроздова мъст и при условие че общото алкохолно съдържание на виното не е било увеличено с повече от 2 обемни процента.

Режим на манипулациите

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Разрешава се всяка от манипулациите, посочени в чл. 28-31, с изключение на повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината, да се извършва само веднъж по време на преработката на гроздето, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация във вино, годно за производство на трапезно вино, в трапезно вино или в друга напитка от грозде и вино, която е различна от пенливо и пенливо-газирано вино и е предназначена за пряка консумация.

(2) Условията по ал. 1 се отнасят и за манипулациите по повишаването и намаляването на киселинното съдържание и концентрацията на вината, годни за производството на трапезни вина.

(3) Повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината се извършват само в мястото на получаване на виното.

(4) Разрешава се концентрирането чрез студ, както и повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината да се извършват през цялата година.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Манипулациите, предвидени в чл. 28-31, подлежат на деклариране най-малко 48 часа преди осъществяването им пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Лицата - производители, преработватели, бутилировчици и търговци, регистрирани или лицензирани по смисъла на този закон, вписват редовно в дневници за входните и изходните суровини и продукти наличните количества захар, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст.

Условия за добавяне на етилов алкохол със земеделски произход, винен спирт и винен дестилат

Чл. 33. (1) Не се разрешава добавянето на етилов алкохол от земеделски произход, винен спирт и винен дестилат във виното и продуктите от вино освен в случаите на производство на спиртована гроздова мъст (мистел), ликьорни вина, ароматизирани вина, благородно сладки вина и вермути.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите може по изключение да разреши добавянето на етилов алкохол, винен спирт и винен дестилат във виното и продуктите от грозде и вино при условията и по реда на наредбата по чл. 26, ал. 1.

Раздел III.

Анализи

Чл. 34. (1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вината, спиртните напитки и напитките и продуктите от грозде и вино се извършват от акредитирани лаборатории.

(2) (*) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вина за утвърждаването им като качествени вина, произведени в определен район, и за осъществяването на контрол върху тяхното производство, както и на вина, предназначени за износ, се извършват от лаборатории на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Органолептична оценка на вината, ракиите и бренди се извършва от регионални дегустационни комисии към регионалните лозаро-винарски камари и централна арбитражна дегустационна комисия към Министерството на земеделието и горите. Устройството и дейността на дегустационните комисии се определят с правилник, издаден от министъра на земеделието и горите.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Органолептичната оценка се извършва само на проби, придружени от анализно свидетелство, издадено от лабораториите по ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Органолептичната оценка на качествени вина, произведени в определен район, и на вина, предназначени за износ, се извършва само на проби, които са придружени от анализно свидетелство, издадено от лабораториите по ал. 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За извършването на физико-химичен и микробиологичен анализ в лабораториите по ал. 2 и обслужване дейността на централната арбитражна дегустационна комисия по ал. 3 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси.

Глава пета.

СПИРТНИ НАПИТКИ

Чл. 35. (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Видовете спиртни напитки са: ром, уиски, спиртни напитки от зърнени култури, винена ракия, гроздова ракия, бренди, ракия от гроздови джибри, плодова ракия, ракия от плодови джибри, спиртна напитка от сухо грозде, спиртна напитка от ябълков сидер или крушова ракия, спиртна напитка от синя тинтява, хвойнова спиртна напитка, джин, спиртна напитка с кимион, анасонова спиртна напитка, пастис, мастика, битер, водка, ликьор, вакева глоги, текила, арак и саке.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.)

Чл. 36. Министерският съвет приема наредба за определенията на видовете спиртни напитки и правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им.

Чл. 37. За консумация се предлагат само безопасни спиртни напитки, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 36.

Чл. 38. (1) При производството на спиртни напитки е разрешено добавянето на питейна вода, евентуално дестилирана или деминерализирана, при условие че добавянето й не променя характера на продукта.

(2) Етиловият алкохол, използван за разтварянето на оцветителите, ароматните вещества или другите разрешени добавки при производството на спиртни напитки, трябва да бъде със земеделски произход и предназначен за хранителни цели.

(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) При производството на спиртни напитки не се разрешава влагането на синтетичен спирт.

Чл. 39. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Наименованията на спиртните напитки по чл. 35 могат да се използват за тяхното означаване само ако напитките отговарят на изискванията на наредбата по чл. 36. Напитките, които не отговарят на определените изисквания, могат да бъдат предлагани на пазара и да носят означението "спиртна напитка", при условие че техният състав е предварително одобрен от министъра на здравеопазването или упълномощен негов заместник, а технологията за производството им е одобрена от министъра на икономиката и енергетиката или упълномощен негов заместник.

(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За напитки с означението "спиртни напитки", предлагани в търговската мрежа за консумация, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като "род", "вид", "тип", "метод", "имитация", "стил", "марка", "с вкус на", "с аромат на" или други сходни наименования.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Наименованията на спиртните напитки по чл. 35 могат да бъдат допълнени с географско указание, при условие че фазата на производството, при която спиртните напитки получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства, се извършва в съответния географски район.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Означаването и търговското представяне на спиртните напитки се уреждат с наредбата по чл. 45.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производителите представят в Министерството на икономиката и енергетиката декларация за произведените, наличните и реализираните количества и асортимент спиртни напитки при условията и по реда на наредбата по чл. 40, ал. 11.

Глава шеста.

ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ВИНО И СПИРТНИ НАПИТКИ

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производителите и търговците на винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино са длъжни да:

1. осигуряват безопасността на продуктите за здравето на хората;

2. прилагат добри практики на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара.

Чл. 39б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Лицата по чл. 39а могат да внедрят и поддържат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР) или процедури в съответствие с принципите й, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо.

Раздел I.

Регистриране (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 40. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Производството на винено грозде, вино и други продукти от грозде или вино се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра при Националната лозаро-винарска камара. Лицата, които произвеждат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация, не заплащат такса при вписването си в регистъра. В удостоверението за регистрация те се вписват като производители на винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация без право да предлагат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино на пазара.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производството на винено грозде, предназначено за получаване на качествено вино, произведено в определен район, производството на качествено вино, произведено в определен район, както и производството на гроздова ракия и бренди се осъществяват от лица - членове на регионалните лозаро-винарски камари.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производство на спирт, дестилати и спиртни напитки може да се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които са вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки. Регистърът на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки съдържа специален раздел "Малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия". Той е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува в Интернет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се регистрират в Министерството на икономиката и енергетиката въз основа на адресирано до министъра на икономиката и енергетиката заявление за регистрация, към което се прилагат следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;

2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем;

3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

4. оригинал или нотариално заверено копие на заверена техническа спецификация за производство на спирт, дестилати или спиртни напитки и декларация от производителя за извършване на производство по реда на наредбата по чл. 36;

5. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.)

6. списък с трите имена и ЕГН на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по чл. 40б;

7. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) заверено от търговеца копие на удостоверението за регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

8. декларация от производителя, че не е извършвал производство без регистрация, освен ако за извършеното производство без регистрация (лицензия) му е наложена административно-наказателна санкция за това по реда на чл. 76 и чл. 77, и че не е заличаван от регистъра, освен ако са изтекли 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаването;

9. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) документ за платена такса за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки в размер, определен по Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката и енергетиката по Закона за държавните такси.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Въз основа на заявлението с документите по ал. 4 министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър в 14-дневен срок от подаването на документите или от отстраняването на непълнотите по тях издава или отказва със заповед издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 11.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър отказва издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки:

1. при непълноти и/или неточности в представените документи, които не са отстранени в срока, определен с наредбата по ал. 11;

2. когато след извършена проверка на място е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър със заповед заличава от регистъра по ал. 3 производител на спирт, дестилати и спиртни напитки:

1. по молба на производителя;

2. при прекратяване или ликвидация на търговеца;

3. при смърт на физическото лице - търговец;

4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, когато:

а) производителят не може да осигури необходимите технологични и санитарно-хигиенни условия за производство на спирт, дестилати и/или спиртни напитки;

б) е налице спиране на производството от производителя за период от 6 месеца, констатирано от контролните органи;

в) има промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, което не е било декларирано пред органа по издаването;

г) липсват дневниците по чл. 40б; при неводене или вписване на неверни данни в дневниците; при непредставяне на декларация, определена с наредбата по чл. 11 за произведените, наличните и реализираните количества и асортименти спирт, дестилати и спиртни напитки; при производство на токсични или фалшиви продукти.

(8) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Производител, който е заличен от регистъра при условията на ал. 7, т. 4, букви "б" - "г", може да кандидатства за вписване в регистъра на производителите по реда на ал. 5 не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра, а в случаите по ал. 7, т. 4, буква "а" - след осигуряване на необходимите условия.

(9) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 5 и 7 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) При промяна в обстоятелствата по ал. 4 в 14-дневен срок регистрираният производител на спирт, дестилати и спиртни напитки подава заявление до министъра на икономиката и енергетиката и документи, удостоверяващи промяната, както и документ за платена такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката и енергетиката по Закона за държавните такси. Вписването или отказът да се впишат промените в обстоятелствата в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се извършва при условията и по реда на ал. 5 и 6.

(11) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за регистриране, заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Спазването на технологичните изисквания при производството на спирт, дестилати и спиртни напитки се установява със заверяване на техническа спецификация за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Заверяването на техническата спецификация се извършва посредством проверка и съгласуване на съдържанието й чрез полагане на подпис, дата и номер от длъжностни лица - упълномощени за това от министъра на икономиката и енергетиката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За получаване на заверката по ал. 1 производителите представят изготвена съобразно утвърден от министъра на икономиката и енергетиката образец на техническа спецификация за производството на спирт, дестилат и спиртна напитка.

(4) При непълноти и/или неточности по представената техническа спецификация длъжностните лица по ал. 2 в 14-дневен срок уведомяват заявителя по реда на Гражданския процесуален кодекс с указания за отстраняването им в срок не по-дълъг от един месец.

(5) При неотстраняването на непълнотите и/или неточностите в срока по ал. 4 техническата спецификация се оставя без разглеждане.

(6) Длъжностните лица заверяват техническата спецификация по ал. 1 в срок от 14 дни от постъпването и/или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите по ал. 4.

(7) Изменения и допълнения на техническите спецификации се правят по реда на наредбата по чл. 40, ал. 11.

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Производителите на вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки са длъжни да водят дневници, в които да вписват данни, позволяващи да се определят и контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените производствени манипулации. Изискванията за воденето на дневниците, както и подлежащите на вписване данни се определят с наредбата по чл. 40, ал. 11.

Чл. 40в. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Собственици или наематели на малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация в съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите, към което се прилагат документите по чл. 40, ал. 4, т. 1, 2, 3, 5 и 7, както и списък с трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес (отговорници на пунктовете) и които трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 40, ал. 11.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Въз основа на заявлението и приложените документи по ал. 2 съответният директор на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите в срок от 14 дни от подаването на документите или от отстраняването на непълнотите по тях издава или отказва със заповед издаването на удостоверение за регистрация. Директорът на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите отказва издаването на удостоверение за регистрация при наличие на обстоятелствата по чл. 40, ал. 6.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Директорът на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 3 изпраща на министъра на икономиката и енергетиката копие от удостоверението по ал. 3. Удостоверението съдържа данните по ал. 2 за регистрирания обект.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министърът на икономиката и енергетиката въз основа на удостоверението по ал. 3 вписва малките обекти за дестилиране в специален раздел на регистъра по чл. 40, ал. 3. За вписването в регистъра не се заплаща такса.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Директорът на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите със заповед обезсилва удостоверението:

1. по молба на собственика;

2. при смърт на физическото лице;

3. при прекратяване или ликвидация на търговеца;

4. при влязъл в сила акт на контролен орган, когато:

а) съответното лице по ал. 1 не може да осигури необходимите санитарно-хигиенни условия в пункта за изваряване на ракия, както и необходимите технологични възможности за производство на заявените продукти;

б) има промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение за вписване в регистъра, която не е е била декларирана пред органа по издаването;

в) е налице производство на токсични ракии;

г) не са осигурени условия за производство съгласно изискванията на наредбата по чл. 36.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Директорът на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите в 7-дневен срок от заличаването на удостоверението уведомява за това министъра на икономиката и енергетиката.

(8) Пункт, който е заличен от регистъра при условията на ал. 6, т. 4, букви "б" - "г", може да бъде вписан в регистъра не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване, а в случаите по ал. 6, т. 4, буква "а" - след осигуряване на необходимите условия.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 3 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на обстоятелствата по ал. 2 в 14-дневен срок съответното лице по ал. 1 подава заявление до директора на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите. Към заявлението се прилагат документите, удостоверяващи промяната. Вписването или отказът за вписване на промените в обстоятелствата в регистъра по чл. 40, ал. 3 се извършва при условията и по реда на ал. 2 и 3.

(11) Условията и редът за издаване и вписване на удостоверенията за регистрация и заличаването им от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начинът на водене на документите, необходими за дейността им, и контролът върху нея се уреждат с наредбата по чл. 40, ал. 11.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Отговорниците на пунктовете по ал. 1 ежедневно вписват в дневник, заверен от директора на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите, постъпилите за дестилация ферментирали плодови материали. Дневникът съдържа данни за лицата, собственици на ферментирал плодов материал, количеството и вида на материала, количеството и алкохолното съдържание на произведените продукти.

Раздел II.

Производство на вино и ракия за семейна консумация

Деклариране на продукцията (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 41. (1) Физическите лица, които произвеждат вино и ракия за семейна консумация, ги декларират по реда и начина, установени в Закона за акцизите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министърът на финансите при поискване предоставя на лозаро-винарските камари и на Изпълнителната агенция по лозата и виното обобщени данни по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Ракии за семейна консумация се изваряват само от собствени грозде и плодове в пунктове, регистрирани по чл. 40в.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Физически лица, които са регистрирани производители по чл. 40, ал. 1, могат да преработват до 1000 кг грозде, предназначено за вино и/или ракия за семейна консумация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Преработването на грозде в количества над 1000 кг, включително предназначено за вино и ракия за семейна консумация, може да се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Производителите на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, са длъжни да го продават на лицата по чл. 40, ал. 1, изречение първо и чл. 40, ал. 3 или на упълномощени от тях лица.

Раздел III.

Превозване на грозде, вино, продукти от грозде или вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Загл. доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.)

Придружителни документи

Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки могат да се превозват на територията на Република България само с придружителен документ по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) Документът по ал. 1 се изисква и при превозване на територията на страната на продуктите по ал. 1 от внос и при износ.

(3) Придружителният документ се издава от изпращача, който носи отговорност за верността на съдържанието му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При превоз на продукти по ал. 1 в съдове с обем над 60 литра копие от придружителния документ се изпраща в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по месторегистрация на изпращача.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Всяка териториална дирекция води регистър и заверява придружителните документи.

(6) Придружителен документ за продуктите по ал. 1 не се изисква:

1. при превоз на продукти за семейна консумация и при условие че общото количество не надвишава 30 литра;

2. при превоз на продукти, предназначени за научни изследвания, при условие че общото количество не надвишава 100 литра;

3. при превоз на мостри, при условие че общото количество не надвишава 30 литра;

4. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) при превоз на грозде или гроздова мъст от лозе на производителя до мястото на тяхната преработка, когато това разстояние е не повече от 40 км;

5. в други случаи, изрично уредени в наредбата по чл. 43.

(7) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) При превозване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, освен придружителния документ по ал. 1 се изискват:

1. съответните удостоверения за регистрация по чл. 40;

2. пълномощни от лицата по чл. 40, ал. 1 и 3 за изкупуване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия;

3. договори в писмена форма, когато трети лица действат от името и за сметка на лицата по чл. 40, ал. 1 и 3.

Чл. 43. (1) Придружителният документ трябва да съдържа и удостоверява следните данни: име, адрес и идентификационен код на изпращача; име, адрес и идентификационен код на получателя; номер на документа; дата на издаване на документа и дата на експедиция, в случай че последната е различна от датата на издаване на документа; описание на превозвания продукт съгласно изискванията на нормативните актове; количество на превозвания продукт; действително алкохолно съдържание за вино, спирт, дестилат, спиртни напитки; общо алкохолно съдържание - за млади вина в процес на ферментация и частично ферментирала гроздова мъст, и захарно съдържание - за неферментирали продукти.

(2) Оригиналните придружителни документи или техни копия се съхраняват от издателите на документите и от получателите на стоката и са на разположение на контролните органи за срок 2 години.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за придружителните документи при превоз на грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки.

Глава шеста.

"a" ДЕСТИЛАЦИЯ (НОВА - ДВ, БР. 51 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ ДАТАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ДОГОВОРА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ)

Раздел I.

Задължителна дестилация (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Забранява се свръхпресоването на прясно смачкано или несмачкано грозде и пресоването на винени утайки.

(2) Забранява се повторната ферментация (реферментация) на гроздови джибри за други цели, освен за дестилация.

(3) Филтрирането и центрофугирането на винени утайки не се смятат за пресоване, когато:

1. получените продукти са здрави и с приемливо търговско качество;

2. винените утайки не са приведени в сухо състояние.

Чл. 43б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Физическите и юридическите лица - производители на вино, предназначено за пряка консумация, са длъжни да предават на регистрирани дестилерии и/или на регистрирани производители на спирт, дестилати и спиртни напитки цялото количество вторични продукти, получени от винопроизводството.

(2) Предаването се извършва до 15 юли на съответната година.

(3) Задължението по ал. 1 не се отнася за физическите и юридическите лица - производители на вино, предназначено за дестилация.

Чл. 43в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Количеството алкохол, съдържащо се във вторичните продукти, трябва да бъде не по-малко от 10 на сто по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино, когато виното е получено чрез директна преработка на грозде.

(2) Поради технически обосновани причини ограничението по ал. 1 може да бъде намалено до 5 на сто, но само за вино, което е получено чрез винификация на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст или на младо вино в процес на ферментация.

(3) Когато гроздовите джибри се доставят само за производство на еноцианин, количеството алкохол трябва да бъде не по-малко от 5 на сто от алкохолното съдържание на виното и не по-малко от 7 на сто от алкохолното съдържание на произведените бели вина от категория качествени вина, произведени в определен район.

(4) Когато определеният по ал. 1 - 3 алкохолен градус на вторичните продукти не бъде достигнат, производителите на вино, предназначено за пряка консумация, са длъжни да доставят в срока по чл. 43б, ал. 2 количество вино от собствената си продукция, с което се осигурява достигането на определения процент.

Чл. 43г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Член 43б не се прилага от производители на вино, предназначено за пряка консумация, които:

1. през съответната винарска година са произвели до 25 хектолитра вино или гроздова мъст;

2. произвеждат качествени пенливи и качествени искрящи вина от ароматични сортове;

3. доставят неферментирали винени утайки на производители на еноцианин.

(2) При условията на ал. 1, т. 3 лицата не предават вторичните продукти за дестилация в съотношение, равно на доставеното количество винени утайки.

Чл. 43д. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Член 43б се прилага и чрез доставка на вино на производители на винен оцет.

(2) Производителите на вино, предназначено за пряка консумация, се освобождават от задължението за предаване на вторичните продукти за дестилация с количеството алкохол, съдържащо се в предоставеното от тях за производство на оцет вино.

Чл. 43е. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Физическите и юридическите лица, които получават вторични продукти в резултат на преработка на грозде по начин, различен от винопроизводство, са длъжни да ги предадат за дестилация по реда на чл. 43б, ал. 1 и 2.

Чл. 43ж. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Контролът по изпълнението на задължението за предаване на вторичните продукти за дестилация, както и контролът за съответствието на количеството алкохол, съдържащо се във вторичния продукт по чл. 43в, ал. 1, 2 и 3, се извършва от Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(2) Физико-химичен анализ на вторичните продукти се извършва от акредитирани лаборатории.

(3) Условията и редът за предаването на вторичните продукти, изискванията, на които трябва да отговарят, сроковете за предаване и контролът върху тях се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 43з. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Задължителната дестилация се извършва от физически или юридически лица, притежаващи удостоверение за регистрация като дестилерия или регистрация като производител на спирт, дестилати и спиртни напитки, издадено от министъра на икономиката и енергетиката или от оправомощен от него заместник-министър.

(2) За издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия се подава заявление в Министерството на икономиката и енергетиката по образец, утвърден от министъра на икономиката и енергетиката.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. актуално удостоверение за търговска регистрация на производителя, издадено до един месец преди подаване на заявлението;

2. нотариално заверено копие на удостоверение за данъчна регистрация, удостоверение от съответната териториална дирекция към Националната агенция по приходите за липса на данъчни задължения и декларация с нотариална заверка на подписа от лицето за липса на други публични задължения;

3. скица на недвижимия имот и план на производствените помещения и мощности, удостоверяващи физическото разделяне на обектите за дестилация и обектите за винопроизводство;

4. нотариално заверено копие на карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

5. нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

6. техническа справка за производствените обекти и складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително на съдовете и техния обем;

7. копие на заверена по реда на чл. 40а техническа спецификация за производство на продуктите по чл. 43р, ал. 1;

8. нотариално заверена декларация от лицето, че не е санкционирано през последната година с влязло в сила наказателно постановление за извършване на дестилация без регистрация;

9. списък с трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по ал. 5;

10. документ за платена такса за издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия в размер, определен с тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката и енергетиката по Закона за държавните такси.

(4) В 7-дневен срок от получаването на документите по ал. 3 оправомощени служители на Министерството на икономиката и енергетиката извършват проверка на обекта, посочен в заявлението.

(5) Редът за регистриране на дестилерии се урежда с наредба на министъра на икономиката и енергетиката. В наредбата се уреждат и условията, при които се осъществява дестилацията, оценката на обема алкохол, съдържащ се в крайния продукт, както и видът и начинът за водене на технологични дневници за регистрираните дестилерии.

Чл. 43и. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по подадените документи министърът на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър издава или отказва издаването на удостоверение за регистрация на дестилерия.

Чл. 43к. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Министърът на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър отказва издаването на удостоверение за регистрация на дестилерия, когато:

1. не са представени документите по чл. 43з, ал. 3, т. 1 - 9;

2. заявлението за получаване на удостоверение за регистрация на дестилерия е подадено преди изтичането на 6 месеца от отказа на министъра на икономиката и енергетиката или на оправомощен от него заместник-министър за неговото издаване, освен ако отказът е бил отменен от съда като незаконосъобразен;

3. има съществени несъответствия между представените документи и констатираните при проверката по чл. 43з, ал. 4 условия за производство.

(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да се обжалва по правилата на административното производство.

Чл. 43л. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Възникналите права от регистрацията на дестилерията не могат да се прехвърлят или преотстъпват.

Чл. 43м. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) При промяна в обстоятелствата по чл. 43з, ал. 3 лицето, притежаващо удостоверение за регистрация на дестилерия, е длъжно в 7-дневен срок да подаде в Министерството на икономиката и енергетиката заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната.

Чл. 43н. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Регистрацията на дестилерия се заличава:

1. по заявление на лицето;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице или едноличния търговец;

3. при смърт на физическото лице.

(2) Министърът на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване регистрацията на дестилерията в 14-дневен срок от получаването на заявлението за заличаване или от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 43о. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Регистрацията се заличава при:

1. повторно нарушаване на условията за издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия;

2. липса на дневници по чл. 43з, ал. 5;

3. вписване на неверни данни или невписване на данни в дневниците;

4. непредставени декларации за стоковата наличност съгласно съответното приложение към наредбата по чл. 36 за произведените спирт и дестилати;

5. невъзможност технологично да изпълнява поетите задължения;

6. констатиране, че удостоверението за регистрация на дестилерия е издадено въз основа на неверни данни.

Чл. 43п. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Министерството на икономиката и енергетиката създава и поддържа публичен електронен регистър на дестилериите на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката и информира Европейската комисия.

Чл. 43р. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Чрез задължителна дестилация могат да бъдат произведени само следните продукти:

1. неутрален етилов алкохол в съответствие с определението и показателите съгласно наредбата по чл. 36;

2. спиртни напитки, получени чрез дестилация от трапезно вино или гроздови джибри в съответствие с определенията в наредбата по чл. 36 за винена, гроздова или джиброва ракия;

3. дестилат или суров алкохол с алкохолно съдържание най-малко 52 обемни процента, който може да бъде използван за:

а) производство на спиртни напитки;

б) преработка в един от продуктите по т. 1 и 2, с изключение на етилов алкохол, получен от гроздови джибри;

в) производство на етилов алкохол за индустриални цели;

4. продукт, получен чрез дестилация, с минимално алкохолно съдържание 92 обемни процента.

(2) Продуктите по ал. 1, т. 3 могат да бъдат използвани за производство на спиртни напитки, етилов алкохол за индустриални цели, както и да бъдат преработвани в един от продуктите по ал. 1, т. 1 и 2, с изключение на етилов алкохол, получен от гроздови джибри.

(3) Контролните органи на Министерството на икономиката и енергетиката осъществяват контрола по дестилацията.

Чл. 43с. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Лице, което притежава удостоверение за регистрация на дестилерия, е длъжно да регистрира и заверява в Министерството на икономиката и енергетиката технологични дневници по чл. 43з, ал. 5.

(2) Лице, което притежава удостоверение за регистрация на дестилерия, има право да поиска от Министерството на икономиката и енергетиката вземането на проби от обявените в дневниците количества крайни продукти с цел установяване на съответствие с регистрираните технически спецификации от регистрираната дестилерия. Лицето е длъжно да представи взетите проби за изпитване в акредитираната лаборатория на Националния институт за изследване на вината и спиртните напитки.

(3) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния контрол са за сметка на Министерството на икономиката и енергетиката.

Раздел II.

Доброволна и кризисна дестилация (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)

Чл. 43т. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Всеки производител има право да извършва дестилация на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино.

(2) Дестилацията на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино, се открива всяка винарска година на 1 септември.

(3) Производителите, които извършват доброволна дестилация, представят ежегодно до 20 август декларация за предаденото за дестилация вино на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(4) Количеството вино, което всеки производител на вино има право да дестилира, не може да надвишава 40 на сто от най-голямото количество вино, произведено и декларирано през предходните три винарски години.

Чл. 43у. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Кризисна дестилация може да се прилага при излишъци на пазара на вино и/или при проблеми, свързани с качеството на произведените вина.

Чл. 43ф. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) (1) Кризисната дестилация е доброволна и може да бъде ограничена до определени категории вина и/или определени производствени райони.

(2) При условия, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, кризисната дестилация може да се прилага и за качествени вина.

Глава седма.

ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА НА ВИНА, СПИРТНИ НАПИТКИ И ДРУГИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ

Раздел I.

Предлагане на пазара на вина, спиртни напитки и други лозаро-винарски продукти на територията на страната

Чл. 44. (1) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) На пазара се предлагат безопасни вина, спиртни напитки и продукти от грозде и вино, които отговарят на изискванията на нормативните актове, а по отношение на спиртните напитки и на техническите спецификации на производителите.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Забранява се предлагането на пазара на качествени вина, произведени в определен район, които не притежават сертификат за произход и контролен номер, и на гроздови ракии и бренди, които не притежават сертификат за автентичност.

(3) При производството, съхранението, превоза и търговията с вина, спиртни напитки, напитки и продукти от грозде или вино се разрешава използването на съдове и съоръжения, изработени или вътрешно покрити само с материали, разрешени за контакт с хранителни продукти.

Чл. 44а. (**) (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) спиртни напитки.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажби между регистрирани производители на спиртни напитки.

(3) Забранява се опаковането (бутилирането) и продажбата на ракии и други спиртни напитки в пластмасови опаковки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на спиртни напитки в опаковки (бутилки) до 0,5 литра.

Чл. 45. Министерският съвет приема наредба за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино.

Раздел II.

Предлагане на вина, спиртни напитки и лозаро-винарски продукти за пряка консумация

Допустими стойности на общото съдържание на серен диоксид

Чл. 46. (1) При предлагането на вина за пряка консумация общото съдържание на серен диоксид в тях не трябва да надвишава:

1. сто и шестдесет милиграма на литър за червените вина;

2. двеста и десет милиграма на литър за белите вина и за вино розе.

(2) Максималното общо съдържание на серен диоксид за вината с остатъчна захар, изразена като инвертна захар, равна или по-висока от 5 грама на литър, не трябва да надвишава:

1. двеста и десет милиграма на литър за червените вина;

2. двеста и шестдесет милиграма на литър за белите вина и за вино розе.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За отделни качествени вина, произведени в определен район максималното общо съдържание на серен диоксид се определя с наредбата по чл. 8, ал. 11.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) При неблагоприятни природно-климатични условия по предложение на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съгласувано с Националната лозаро-винарска камара, за вината, произведени на територията на Република България, може да бъде разрешено увеличаване на максималното общо съдържание на серен диоксид най-много с 40 милиграма на литър при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1.

Допустими стойности на съдържание на летливи киселини

Чл. 47. (1) Съдържанието на летливи киселини, изразени като оцетна киселина, не може да надвишава:

1. осемнадесет милиеквивалента на литър (1,08 грама/литър) за частично ферментиралата гроздова мъст;

2. осемнадесет милиеквивалента на литър (1,08 грама/литър) за белите вина и за вино розе;

3. двадесет милиеквивалента на литър (1,2 грама/литър) за червените вина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) За качествени вина, произведени в определен район и за регионални вина, които са отлежали най-малко две години или са получени по специални методи, както и за вина с общо алкохолно съдържание, равно или повече от 13 обемни процента, могат да се предвидят други стойности на максимално съдържание на летливи киселини при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1.

Предлагане на вина и спиртни напитки за пряка консумация

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) За пряка консумация могат да се предлагат само трапезни вина, качествени вина, произведени в определен район, пенливи, искрящи, пенливи-газирани, искрящи-газирани, специални вина, гроздов сок и разрешените по чл. 37 спиртни напитки.

(2) Не се разрешава производството на вино или на друга напитка, предназначена за пряка консумация, от винени утайки и от джибри - местни и от внос. Разрешава се използването на винена утайка и джибри - местни и от внос, за производството на спирт, ракия или пикет.

(3) Пикетът може да се използва единствено за дестилация.

(4) Подсилените вина - местни и от внос, могат да се използват единствено за дестилация.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Не се разрешава производството на концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, спиртована гроздова мъст, на вино, годно за производство на трапезно вино, на трапезно вино, качествено вино, произведено в определен район, ликьорно вино, пенливо и специално вино, от грозде на сортове лози, различни от класифицираните, освен в случаи, определени в наредбата по чл. 24, ал. 1.

Чл. 50. Забранява се продажбата за пряка консумация и предлагането на пазара на вина и продукти от вино и грозде, за чието производство са били използвани неразрешени от закона и наредбата по чл. 26, ал. 1 енологични практики и обработки.

Условия за внос и предлагане на вина, спирт, дестилати, спиртни напитки и други продукти от грозде и вино, произведени в други страни (Загл. доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.)

Чл. 51. (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Внасяните в страната вина, спирт, дестилати, спиртни напитки и продукти от грозде и вино трябва да отговарят на следните условия:

1. да са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в страната на произхода, което се установява с атестация, издадена от официален орган в страната на произхода; продуктите, предназначени за пряка консумация, трябва да са придружени и от анализно свидетелство, издадено от специално оторизиран орган в страната на произхода;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) вината, предназначени за пряка консумация, с изключение на ликьорните и пенливите, трябва да имат действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента и не повече от 15 обемни процента и обща киселинност, изразена като съдържание на винена киселина, не по-малко от 3,5 грама на литър;

3. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) ликьорните вина, предназначени за пряка консумация, трябва да имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 15 обемни процента, но не повече или равно на 22 обемни процента.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г., разпоредбата относно вноса на спирт, дестилати и спиртни напитки не се прилага за държави - членки на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Забранява се вносът на вина, спирт, дестилати и спиртни напитки без оригинала от атестацията от органа по ал. 1, т. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.,разпоредбата относно вноса на спирт, дестилати и спиртни напитки не се прилага за държави - членки на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Внасяните в страната вино и продукти от грозде и вино от страни извън Европейския съюз трябва да се придружават с документ VI-1, заверен от компетентен орган в страната на произхода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) По отношение на вината изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, т. 1 и по ал. 3, който се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на официалната интернет страница на агенцията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) По отношение на спирта, дестилатите и спиртните напитки министърът на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, т. 1, който се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на официалната интернет страница на министерството.

Износ на вина и продукти от грозде и вино

Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.)

Глава осма.

ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ КАМАРИ И КОНТРОЛ

Раздел I.

Междупрофесионални организации

Национална и регионални представителни междупрофесионални организации

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Междупрофесионалната организация на производителите, преработвателите, търговците на грозде, вино и продукти от грозде и вино са Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки имат за цел подпомагане и защита на общите интереси на своите членове, защита и контрол на произхода, качеството и автентичността на произвежданите и търгуваните продукти и развитие на лозарството и винопроизводството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки са юридически лица със седалища София.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки приемат устав за устройството и дейността си.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Регионалните лозаро-винарски камари са юридически лица със седалища и териториален обхват, определени от общото събрание на Националната лозаро-винарска камара, и осъществяват дейността си при спазване на решенията на общото събрание на Националната лозаро-винарска камара.

(6) Право на наименование "Регионална лозаро-винарска камара" имат само юридически лица, отговарящи на условията по този закон.

Чл. 53. Националната лозаро-винарска камара има следните функции:

1. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) участва в изготвянето на стратегията по чл. 1, ал. 4;

2. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) изготвя годишен доклад за състоянието на лозарството и винарството в страната и го представя на министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и енергетиката и на министъра на финансите;

3. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор;

4. изготвя становища по нормативните актове, свързани с лозарството и винопроизводството;

5. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) предлага на Министерството на земеделието и горите начини за разпределяне на средства от Държавен фонд "Земеделие" за развитие и подпомагане на лозарството;

6. обобщава постъпилата от регионалните лозаро-винарски камари информация и в случай на необходимост прави предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на лозаро-винарския пазар;

7. одобрява вътрешните правила, приети от регионалните лозаро-винарски камари;

8. (нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) разработва и приема задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино;

9. (нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) разработва и предлага за одобрение от министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката и енергетиката ръководство за прилагане на добри практики и управление на безопасността на продуктите при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино;

10. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) създава и поддържа национален регистър на производителите на винено грозде, вино и други продукти от грозде и вино;

11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) участва в микрорайонирането на лозарския потенциал;

12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) прави предложения за утвърждаване на качествени вина от определен район по реда на наредбата по чл. 8, ал. 7;

13. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) утвърждава състава на регионални дегустационни комисии, които извършват органолептичен анализ и оценка на вина, гроздови ракии и бренди, по ред, определен с правилника по чл. 34, ал. 3;

14. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) прави предложения за допълване и промяна на специализираните карта и регистър за лозята;

15. (предишна т. 13, изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) осъществява контрол върху дейността на регионалните лозаро-винарски камари по отношение на издаването на сертификати за произход на качествени вина с наименование за произход на производителите на вино и на сертификати за автентичност на производителите на гроздова ракия и бренди и налага предвидените в устава на НЛВК санкции;

16. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) участва в спорове по защита на качеството и произхода на вината, когато е упълномощена от членовете си;

17. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) контролира актовете на регионалните лозаро-винарски камари по отношение на съответствието им с устава на НЛВК и с решенията на общото събрание;

18. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) изпълнява и други функции, възложени със закон.

Чл. 54. Членове на НЛВК могат да бъдат:

1. регионални лозаро-винарски камари;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) физически и юридически лица, които са собственици или обработват лозя с площ над 100 дка или са производители на вино и лозаро-винарски продукти с общ обем над 250 хил. литра годишно, или са търговци на вино и лозаро-винарски продукти с годишен оборот над 2 млн. литра;

3. научни лозарски и/или винарски организации;

4. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството, производството и търговията с вина в Република България.

Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Членове на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки могат да бъдат:

1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки;

2. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации;

3. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България.

Чл. 55. (1) Общото събрание на НЛВК се състои от представители на регионалните лозаро-винарски камари по определена в устава на камарата норма на представителство и от упълномощени представители на останалите лица по чл. 54.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министърът на земеделието и горите, министърът на икономиката и енергетиката, министърът на финансите и министърът на здравеопазването могат да участват в работата на общото събрание на НЛВК със съвещателен глас.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара създава и поддържа национален регистър на всички производители на винено грозде, производители на вино и продукти от грозде и вино.

(2) Условията и редът за регистриране се определят в наредбата по чл. 40, ал. 8. Националната лозаро-винарска камара не може да откаже вписване в регистъра на лица, които отговарят на условията, предвидени в наредбата.

(3) Само лицата, регистрирани по ал. 2, могат да се ползват от преференциите за лозарството и винарството, предоставени по този закон.

Чл. 57. (1) Членове на регионалната лозаро-винарска камара могат да бъдат:

1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) собственици на лозя и маточници, които са разположени на територията на регионалната лозаро-винарска камара, обединени в лозаро-винарски дружества с обща площ не по-малко от 100 дка;

2. юридически и физически лица, производители на лозов посадъчен материал;

3. лица, които не попадат в кръга на лицата по т. 1 и обработват лозя, които се намират на територията на регионалната лозаро-винарска камара, членове на лозаро-винарски дружества;

4. лозаро-винарски кооперации, осъществяващи дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара;

5. производители на вина и лозаро-винарски продукти с общ обем на производство не по-малко от 100 хил. л годишно, които осъществяват дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара;

6. търговци на грозде, вина и лозаро-винарски продукти, които в рамките на една календарна година са изкупили не по-малко от 200 т грозде или 150 хил. л вино;

7. лица с агрономическо образование;

8. лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството, производството и търговията с вина в Република България.

(2) Лицата по ал. 1, които притежават, обработват лозя или осъществяват дейността си на територията на повече от една регионална лозаро-винарска камара, са членове на съответните регионални лозаро-винарски камари.

Чл. 58. Регионалната лозаро-винарска камара за територията, на която функционира:

1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) приема професионални правила за лозарство, които се утвърждават от НЛВК;

2. подпомага общинските съвети, централните и териториалните органи на изпълнителната власт при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително и по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места;

3. дава предписания на собствениците, които са оставили насажденията си необработени, за провеждане на необходимите антиерозийни и растителнозащитни мероприятия и за обработка на лозовите насаждения; в случай че предписанията не бъдат изпълнени, регионалната лозаро-винарска камара може:

а) да проведе за сметка на собственика нужните мероприятия с цел опазване на останалите лозови насаждения, или

б) да организира обработката на лозовите насаждения, прибирането и реализацията на реколтата, като отношенията между собствениците и регионалната лозаро-винарска камара се уреждат по общия исков ред;

в) (изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) ако собственикът на лозовите насаждения не може да бъде открит или в продължение на две години след предписанието не полага необходимите грижи за тяхната обработка с цел опазване на останалите насаждения от заболяване или унищожаване и предпазване на останалите членове от излишни разходи по задължителната обработка на изоставеното насаждение, регионалната лозаро-винарска камара предлага на министъра на земеделието и горите да разпореди изкореняването на насаждението за сметка на собственика; актът, с който се разпорежда изкореняването, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс;

4. дава становище при промяна на предназначението на земеделска земя, която е била определена за лозарство; при възстановяване на предназначението на земята отново за лозарство областната земеделска служба е длъжна да изиска съгласието на регионалната лозаро-винарска камара;

5. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) формира регионални дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди;

6. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) издава сертификат за произход на грозде, предназначено за производство на качествени вина, произведени в определен район; сертификат за произход на качествени вина, произведени в определен район, и сертификат за автентичност на производителите на гроздова ракия и бренди; формата и съдържанието на сертификатите и редът за издаването им се уреждат с наредбите по чл. 8, ал. 11 и чл. 36; сертификат за произход на грозде се издава и когато гроздето е предназначено за производство на трапезни и регионални вина.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Регионалните лозаро-винарски камари приемат професионални правила в съответствие с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, с които се определят нормите за целесъобразно засаждане и обработка, за реда на засаждане, за единна растителна защита на лозята, за гроздобер, както и други професионални изисквания, в областта на лозарството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Професионалните правила, определени от съответната регионална лозаро-винарска камара, се прилагат за всички терени, които са включени в специализираните карта и регистър за лозята.

(3) В случай че професионалните правила противоречат на професионалните изисквания, НЛВК не утвърждава правилата и дава указания и препоръки, които са задължителни за регионалните лозаро-винарски камари. Ако НЛВК в срок до 30 дни от изпращането на правилата не даде указания и препоръки до регионалните лозаро-винарски камари, се счита, че правилата са утвърдени.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Професионалните правила се съобщават на заинтересуваните лица, на кметовете на общините и на териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното чрез обява, поставена на определено за целта място в съответната община и публикувана най-малко в един местен вестник. Професионалните правила влизат в сила 15 дни след обявяването им.

Чл. 60. (1) Регионалната лозаро-винарска камара контролира спазването на професионални правила. При констатиране на нарушаването им регионалната лозаро-винарска камара може да задължи нарушителя да извърши или да не извършва определени действия.

(2) При нарушаването на професионалните правила от страна на лица, които не са членове на регионалната лозаро-винарска камара, тя може да отправи предупреждение за прекратяване на неправомерното поведение, както и да предпише извършването на действия, съобразени с професионалните правила.

Чл. 61. Регионалната лозаро-винарска камара изпълнява и други функции, възложени със закон.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) За стимулиране на развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието и горите - за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет - за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство.

(2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 35 години.

Чл. 63. (1) Държавните контролни органи и НЛВК си сътрудничат и взаимно се информират за резултатите от контролната си дейност.

(2) Органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт взаимодействат с органите на НЛВК и с регионалната лозаро-винарска камара за постигане на целите на закона. В рамките на това сътрудничество те си предоставят необходимата информация.

(3) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор, компетентните държавни органи изискват становището на НЛВК.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За дейностите по чл. 53, т. 10 и чл. 58, т. 5 и 6 регионалните лозаро-винарски камари събират такси, чийто размер се определя в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Раздел II.

Контрол

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министърът на земеделието и горите, министърът на икономиката и енергетиката, както и всяко заинтересувано лице могат да обжалват незаконосъобразните решения на НЛВК и на регионалната лозаро-винарска камара по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) За осъществяване на контрол по спазването на изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздова мъст, продуктите от грозде и вино и вината се създава Изпълнителна агенция по лозата и виното към министъра на земеделието и горите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Изпълнителната агенция по лозата и виното е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Министерският съвет приема правилник за устройството, структурата, организацията и дейността на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2004 г.)

Чл. 66а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) За осъществяване на контрол на лозарския потенциал Изпълнителната агенция по лозата и вино